Времето, прекарано в път до и от първи и последен ангажимент на служителите без постоянен офис, трябва да се счита за работно време. Това реши Съдът на Европейския съюз, съобщи BBC. Досега то не се смяташе за такова от много работодатели.

Решението засяга работещите във фирми, които предоставят услуги по домовете, различни видове социални работници, шофьори, търговски представители и други. Фирмите, които предлагат тези типове заетост, може да се окажат в нарушение на регулациите за работното време в Европейския съюз, отбелязва BBC.

„Може да се окаже, че много хора работят по още 10 часа на седмица, като се отчете времето, прекарано в пътуване”, коментира пред BBC адвокатът Крис Тътън. Това време трябва да им бъде заплатено.

Според съда решението цели да защити „здравето и безопасността” на работниците спрямо директивата на ЕС за работните часове. Директивата цели да защитава работниците от експлоатация и поставя правила за това колко дълго могат да работят, колко почивки трябва да имат и на колко дни отпуска имат право.

Една от главните цели на съда на ЕС е да се гарантира, че нито един трудещ се в ЕС не е задължен да работи повече от средните 48 часа наседмица.